Sofia Short Fest разкрива четвъртия член от журито за следващото си издание през 2026г., в прецизния поглед на Тома Вашаров. Тома е режисьор, продуцент и носител на над 100 фестивални номинации и награди. Какво ни разказа за киното, себе си и живота, прочети в следващите редове:

Творчеството ти неколкократно разглежда теми с герои, синтезиращи идеали, паралелни на „малкия човек“ в творчеството на Светослав Минков. Има ли нужда все още да се говори за низините на моралното развитие на социума ни и как киното ни учи да бъдем по-добри? Има ли послание, което все още не си казал на зрителите, но много би искал?
Не си давах сметка, че в моите филми се говори за „низините” на моралното развитие на обществото. И не мисля, че някога съм се опитвал да обучавам някого да бъде по-добър. Не обичам, когато някой поучава. Трудно ми е да коментирам този въпрос на такава основа. За мен киното е език, на който разказвам разни работи, които са заседнали в душата ми. Този език е универсален и може да стигне до повече хора. Не искам никого да поучавам. Просто разкривам мислите и наблюденията си пред публиката, защото мисля, че си струва да бъдат показани. Провеждам нещо като аудио-визуален монолог за живота, който виждам, усещам и наблюдавам. Колкото до посланията, моето е винаги едно и също: най-важните неща в живота са любовта и щастието. Във филмите си се опитвам да разказвам за аномалиите в човешката душа, възникващи заради липсата на любов и щастие. Най-често заради самота. Духовна, социална, семейна… Всякаква самота.

Има ли обективни критерии, по които се определя дали един филм е добър, и ако да – кои са твоите критерии, по които ще се водиш като жури?
За мен няма такова нещо като обективен критерий за филм, картина, стихотворение или литература. Критерият е винаги субективен. А моят субективен критерий е следният: да има емоция. Мога да усетя емоция по много поводи. Заради искреност, старание, страст, мъдрост, любов, съпричастие и много други.

Как виждаш съвременния киноизказ в национален и световен план и има ли нещо, което открито те дразни?
Дразни ме най-вече подражанието. Или подходът „да направим един филм и той да прилича на филм”. Или да стане „като във филмите”. Ако гледам филм, който силно наподобява такъв, който вече съм гледал – например банда престъпници се преследват по улиците с автомобили и накрая героят се събужда изпотен – най-вероятно няма да го оценя високо именно заради това, че авторът подражава на други автори. Не обичам фалша, преиграването, подценяването на зрителите. Поучаването, както споменах по-горе. Съжалявам, ако някой възприема моите филми като поучителни.

Каква е твоята рецепта за добър филм?
Авторът да бъде себе си.

Смяташ ли, че наистина най-добрите филми печелят фестивалите? Има ли и нещо друго определящо, например политика, актуалност или засягане на чувствителни теми? Как се постига консенсус в едно жури и какви „дяволи” се крият в този процес?
Както вече споменах по-горе, не вярвам в обективен, универсален критерий. Всеки човек е една малка вселена и всеки притежава свой собствен критерий, но той не бива да изключва съществуването на други, чужди критерии. Нарича се толерантност. На фестивалите журито избира филмите на база компромиси спрямо едни критерии и толерантност спрямо други. Няма такова нещо като „най-добрият филм”. „Най-високо оцененият от журито” - това е правилният израз, според мен. Разбира се, че ако темата е актуална, това би могло да води до някакво предимство. Просто защото филмът може да бъде по-автентичен, по-оригинален и да бъде гледан с по-голям интерес. Но колкото и да е актуален, ако няма емоция – не е моят филм. А журирането е интересно преживяване. Винаги има любопитна дискусия. Никога не съм изпадал в конфликтна ситуация, а съм чувал, че се случват. Надявам се и сега да бъде така на SSF.

Последният ти филм „Премиерата” бе селектиран на първия SSF и спечели наградата на публиката. Смяташ ли, че понякога, особено в по-претенциозните дебати по темите на българското кино, подценяваме публиката? Същевременно е и факт, че много качествени филми остават с нисък боксофис, което поставя въпроси като че ли и към публиката. Доколко можем да се доверяваме на публиката?
Широката публика по целия свят е възпитана от киноиндустрията или конкретно от Холивуд. Фестивалната публика се различава от широката публика, защото тя е възпитана да „чете” и възприема киното без предразсъдъци и конкретни очаквания. А тази публика у нас е все още сравнително малка. Защото има малко фестивали. Само в Испания има над 3000 кинофестивала. В България са малко над дузина. Ето защо резултатите на филмите, които са получили висока оценка там, където културата е силно развита, могат да бъдат печални у нас. А публиката никога не бива да бъде подценявана. Особено от авторите.

Всъщност публиката ли води киното или киното води публиката?
Този въпрос прилича на онзи за кокошката и яйцето. Според мен – нито едното, нито другото. Аз лично правя филмите, защото имам нужда от това. Тоест съм в безизходица. И всеки път се старая и мисля как да стане така, че възможно най-много хора да видят какво правя, защото в противен случай ще изпадна в депресия. И затова гледам да говоря с хумор за тъжните неща в живота, възникнали заради липса на щастие и любов. Защото знам, че публиката обича хумор. А аз също обичам и в това си съвпадаме напълно.

Като активен творец имаш ли позиция по проблемите, споделяни сред колегите в културния сектор?
Не знам кои от безкрайните проблеми се имат предвид в този въпрос. Ако става въпрос за критерия какви филми и сериали трябва да бъдат финансирани, то аз съм за това те да имат висока културна и художествена стойност, а не комерсиална. Защото държавата не бива да финансира частния бизнес, предназначен за печалби. В страна като България киното с висока художествена стойност е културна необходимост, която ако не бъде финансирана, на теория и на практика няма как да съществува.

Да поговорим и за още един фактор – изкуственият интелект. Наблюдават ли се вече ефекти от AI в киното? Усещаш ли го като опасност, или е просто пореден инструмент с възможности? Има ли място AI в творчеството според теб, и ако да – докъде смяташ, че е нужно да се простира той?
Да, наблюдават се ефекти. Аз ползвах ИИ още преди година и половина. ИИ е улеснение за професионалистите във всяка една област. Не мисля, че скоро ще стане така, че той ще замести големи количества професионалисти, особено в киното. Помага и за писане на сценарий, и за развитие на драматургия. Времето ще покаже какво ще се случи. За момента няма никаква заплаха за нищо. Или поне аз не усещам такава.