Nothing

Марсел Дюшан запалва писоар – пламък без температура. Мустаците удрят главите си в рамките на стандартите, докато тези рамки се присмиват на сериозността. Велосипедно колело се върти без посока, докато реалността се разпада като прах върху забравени идеи. От сянката на мрамора се издига Давид. Той рита писоара – не от омраза, а защото безформените мисли са лишени от признание. Писоарът лети в Полукълбото на въртенето, където няма нито върх, нито дъно – само идеи, които отказват да се превърнат в обекти.