Dark Matter

Талантлив архитект и визионер, който напусна този свят неочаквано преди десет години и който не се вписваше в стандартните архитектурни рамки. Като архитект на много от изложбите в Центъра за съвременно изкуство в Литва след разпадането на СССР, той прекара голяма част от живота си в музея. Именно тук се разхожда дъщерята на художника Елена, натоварена със задачата да изнесе наследството на баща си от музея. Посещението се превръща в нежно сбогуване и докосване до творчеството на баща й, както и до проектите, които така и не са били реализирани. „Тъмната материя“ е не само заглавието на филма, но и заглавието на последния етап от творчеството на архитекта: черно като дупка в пространството на тъгата и собствените думи на Озаринскас: „Ние не сме направили нищо повече“.