След прекарани 3 месеца на терен в Столипиново в рамките на проект, Ивайло Недялков съвместно с италианския антрополог Камила Салваторе заснемат филм с жители в квартала, давайки една много различна перспектива за живота там. А тя е различна, защото никой от нас (вероятно четящите това) не е прекарал 3 месеца в Столипиново - квартал, за който се носи славата на най-голямото гето в Европа. Накрая кръщават филма оригинално съчетавайки Холивуд и Столипиново. Защо?!

Вие не сте режисьор, но сте направили филмa „Столивуд“, чиято премиера ще се състои на 14 Юни в кино Одеон от 13:00ч. Какво е усещането?
Чувство на свобода, никой няма очаквания към теб и от това което ще излезе. Този филм не е направен, за да разкаже добра или лоша история, никога не съм обръщал особено внимание на картината, светлината или звука. За мен единственото важно нещо беше реакцията на хората след като гледат този филм.

Какво е необходимо, за да накарате някого да бъде наистина честен и открит пред камера?
Няма начин някой да бъде абсолютно честен пред камера, според мен всеки един от нас слага социални маски и ги сменя според това къде се намира и със кого си общува. Пред камера най-често всички ние показваме най хубавото от нас, за това често съм крадец на кадри - тоест слагам камерата някъде скришом да снима без никой да знае, че там има камера. Както е казал Шекспир животът е театър и ние сме актьорите.

Как се влиза в „гето“ така че хората да се чувстват комфортно с вас? Още повече че с вас има и чужденци.
Трябва да си честен със тях: кой си? какво правиш там? защо те интересува това? Трябва и време да те опознават и да започнат да ти имат доверие. Освен това трябва да си въоръжен със смирение и решителност.

И да! Аз съм израснал във моето село със циганчета и турчета за мен те са част от моето племе, те са част от българския народ за мен те са Хо-ра! Не са нещо по-различно от мен!

Повечето хора е Европа са привлечени от ромската култура, защото тя е в тесен контакт с природата и за нея са присъщи всички емоции и действия, цензурирани от типичната европейска култура. Има нещо първично в нея което ни привлича, мисля че е свобода за която сме забравили.

А вие чувствахте ли се комфортно с тях? Комфортът важна съставка ли е за доброто филмопроизводство?
Както казах, аз живея от малък със цигани и да - чувствам се добре с тях, но тук не става въпрос за българи турци или цигани, тук става въпрос за бедни и богати...   

На какво ни учи "Столивуд"?
Ако ти предоставиш свободен достъп на слънце, земя, вода, въздух и любов на едно цвете или едно дете, то ще порасне свободно, безгрижно, чисто и ще стане силно, самостоятелно и най важното неконтролируемо!

Колкото си по-беден и отчаян, толкова по-лесно контролируем си от този който ти дава това от което ти имаш нужда. Когато страната в която живееш не ти предоставя свободен достъп до базови ресурси за живота ти, ти като човек или започваш бавно и мъчително да умираш или ако намериш сили възставаш и започваш да се бориш и вече не те интересува начина дали е правилен или грешен, за теб (и семейството ти) е важно оцеляването! От личния си опит мисля, че в много от малките общности в България, циганите живеят достойно и в синхрон със природата, визирам циганите от Котел, Пет могили или Огняново. Всичко зависи от средата във която си израснал.