The Paper Minotaur

Лабиринтът от книги сякаш е безкраен. Някои томове са стари, пожълтели, прашасали, оръфани от времето. Други са чисто нови, с идеални ръбове, които лъщят на светлината. Книгите са подредени една до друга или една върху друга. Те оформят коридори, които се пресичат безразборно и под най-различни ъгли.
Минотавърът е в канцеларията си. Той води дневник, в който всеки ден записва свършената работа. Той се грижи за лабиринта. Почиства коридорите, слага капани за мишките, разрешава проблемите на обитателите от лабиринта - героите от книгите.
Когато Спящата красавица се оплаква, че не може да спи заради ужасно скърцане, той открива причината - крилата на мелниците на Дон Кихот отдавна не са смазвани. Минотавърът се заема с тази задача.
Той няма време за почивка - в лабиринта изникват какви ли не проблеми - от книгата Моби Дик излиза вода и става наводнение, което залива цяла Верона в съседната книга - „Румео и Жулиета“. Питър Пан лети насам-натам и прави пакости, Дориян Грей подстрекава Малката кибритопродавачка да подпали портрета му и така предизвиква пожар.
Минотавърът се гордее с професията си. Той прави всичко възможно, за да помага на книгите и да запази колкото се може повече от тях. В канцеларията му има светлинно табло. Срещу заглавието на всяка книга се изписва колко читатели има тя в дадения момент. Книгите, които никой не чете, биват забравени. Те са обречени да изчезнат. Всеки изминал ден читателите стават все по-малко и все повече книги изчезват.
Особено притеснена от това мрачко бъдеще е Кралица Марго. Тя заема особено място в сърцето на Минотавъра. За да е сигурен, че нейната книга няма да изчезне, той всяка вечер разгръща страниците на книгата „Кралица Марго“ и я чете.
Минотавърът и Дон Кихот водят философски разговори за книгите и смисъла на живота. Вдъхновен от думите му, той набира букет с рози в „Тайната градина“ и ги оставя пред книгата на Кралицата.