„In Bulgaria, mental health issues are extremely neglected. If no measures are taken with adolescents, what can we expect from adults? A large part of society still believes that anyone who goes to a psychologist is crazy. With such an attitude, it is inevitable that children will grow up in a toxic environment.“

Какво е посланието на филма „Тъмна стая“ ако можете да го синтезирате в няколко изречения?
С "Тъмна стая" искам да дам кураж на хората, които са в ситуацията на Лина. Никой не заслужава подобна съдба. Дори филмът да е повлиял само на един от тях, за мен това е огромна победа.
Няма как да подмина безмълвието във Вашия филм? Това търсена аналогия ли е с липсата на адекватен дискурс по отношение на насилието над жените у дома в България?
Това е безмълвието на всички, които са запознати с насилието над жени във всеки конкретен случай, но не предприемат никакви действия, най-вече институциите. Те са правораздавателен орган и трябва да осигурят защита и спокойствие на жертвите. Свидетели сме на немалко случаи с фатален край. За да не съм толкова черен има лъч светлина. Това са организациите, които предлагат помощ на жертвите и търсят диалог с институциите. Те са най-активни
за промяна на ситуацията.
Какво символизира птицата, която Ангел рисува на стъклото в началото на филма и какво означава стичането на боята?
Някои казват, че киното и математиката имат много общо. До някаква степен мога да се съглася. Да приемем, че режисьорът е написал математическо уравнение. Според мен той не трябва да показва цялото решението на зрителите, а да им остави възможността за съавторство. Те може да решат уравнението по друг начин.
Случвало ми се е на дискусии с публиката, след прожекции на мои филми, да чувам много интересни интерпретации. Това е част от чара на изкуството. Всеки има свободата да използва въображението си и да погледне нещата от различен ъгъл. Затова изкуството е толкова важно за човечеството. То провокира към не зададени въпроси и нестандартни идеи.
Аз съм наясно, че "Тъмна стая" не е някакъв мастърпийс, а опит да дам форма на моя идея, надявайки се тя да е полезна на обществото.
Всички проблематизираме отношението на мъжете към жените, а какво бихте казал за обратното? Все пак в една връзка винаги съществува двустранност?
Разбира се, насилието може да бъде насочено в различни посоки под физическа и психическа форма. Доколкото съм запознат в България тепърва започва да се говори и за икономическо насилие. Това значи насилващият да превърне жертвата във финансово зависима от него. Предполагам, че всеки е бил свидетел на подобен случай в живота си.
Какво внушение се крие зад отношението между тъмната стая и разкриващият се пред двойката пейзаж?
Тук няма кой знае какво за интерпретиране. В началото всичко изглежда хубаво. Жертвите не осъзнават в какъв капан влизат. С времето красотата изчезва и е заменена с мрак и самота.
Изглежда черната боя символизира психологическата кръв на мъжкия персонаж по подобие на много по-разбираемата червена течност, която потича от носа и тялото на жената? Защото, какво друго е агресията, освен прикрита вътрешна болка, което разбира се, въобще не я оправдава?
Ето, за такива интерпретации говорих по-рано. Благодаря ви!
Конкретно за агресията, според мен това е основният проблем. Както жертвата, така и насилникът трябва да получат помощ. У нас проблемите с психичното здраве са изключително неглижирани. Отново стигаме до държавата. Ако не се предприемат мерки с подрастващите, какво да очакваме от възрастните. Все още много голяма част от обществото смята, че който ходи на психолог му хлопа дъската. При подобна нагласа няма как децата да не растат в токсична среда. Има примери и в обратната посока, за съжаление, те са доста по-малко.
До някаква степен финалът на филма е отворен. Какво се случва с Лина?
Отново се връщаме на отговора с интерпретациите :) Тук ще добавя, че жертвите на домашно насилие трябва да направят първата стъпка, а не да разчитат, че насилникът просто ей така ще се промени и ще спре. Не, той няма да спре! Ще се върне с нова доза агресия и ще продължи. Важно е да се говори за проблема с роднини, приятели, съседи, дори непознати...с някого! Мълчанието е съучастничество.
Защо избрахте късометражната форма за този филм?
По няколко причини. Финансови и концептуални. Начинът, по който исках да разкажа тази история не предполага пълнометражна форма.
Тук е моментът да благодаря на Национален фонд "Култура", който подкрепи финансово проекта, както и на копродуцентът ни - Аудиовидео Орфей.
Без тях и талантливия екип, с който създадохме "Тъмна стая", аз и Яница Лазарова (продуцент на филма) нямаше да се справим.
Какъв съвет бихте дал на младите режисьори?
Да снимат това, което наистина искат да снимат. Да бъдат смели да експериментират. Сега им се е паднало да грешат, а не когато се появят големите бюджети :)