Георги е изгряващ български сценарист и режисьор, който се интересува от изследването на социални проблеми чрез работата си. Историите му засягат дълбоки екзистенциални въпроси, предлагайки провокиращи мисълта разкази, които предизвикват и ангажират публиката. Със страстта си към въздействащите разкази Георги бързо си създава име в света на киното, а поводът за този разговор е предстоящата премиера на най-новият му филм "Мост от ръце" на Sofia Short Fest.

Филмът Ви „Мост от ръце“, чиято премиера ще се състои на 14 Юни в кино Одеон от 17:00ч, е любопитен синтез от документално и игрално кино. Защо избрахте този подход? Какви предимства предоставя той?
Изборът ми на този хибриден формат беше заради спецификата на темата. Стана ми ясно много бързо, че повечето хора не са запознати с предизвикателствата, езика и културата на глухите, които са основополагащи за разбирането на какъвто и да е наратив в света на глухите. Този филм носи в себе си една нетипична история, съпътствана от обучителните материали за нейното разбиране. Подобно на закупуването на нов мебел - получаваш материалите и инструкциите как може да го сглобиш.

Как решихте да направите филм за глухата общност? Имате някаква лична връзка с тази тема или по-скоро темата намери Вас?
Нямам лична връзка с глухата общност, освен моя личен интерес. Винаги съм намирал жестовия език за красив и търсех добра причина да го науча. В началото много се опасявах да не се чувствам като натрапник или самозванец, но открих че глухите са много приемащи и подкрепящи към чуващи, които имат истинско желание да научат техния език и тяхната култура. Последните две са всъщност взаимозависими.

Както става ясно във филма Ви, глухата общност в България е подложена на определена дискриминация, няма равни условия за образованието на глухите деца, нито институции, които сериозно да са се заели с този казус. Какво според Вас може да се предприеме, за решаването на този проблем?
На първо място трябва да се предостави достъп на глухите хора към образование. За това нещо е нужен жестов превод и различни средства за по-добра визуална комуникация. За пример може да вземем скандинавските държави, които са най-напреднали в това отношение. Там глухите и чуващите учат заедно в интегрирана среда. В класните стаи има постоянен жестов преводач, интерактивни дъски и визуални материали, така че информацията да достига до всички. Освен това преподавателите преминават специални обучения, за да развият умения за двуезично (словесен и жестов език) преподаване. Резултатът е, че глухите ученици не само усвояват учебния материал наравно със съучениците си, но и изграждат по-силно чувство за принадлежност и самоувереност. Този модел показва колко важно е да се инвестира в достъпни технологии и квалификация на персонала, за да се гарантира пълноценно образование за всички.

Беше ли предизвикателство работата с хората от глухата общност?
Категорично не. Беше истинско удоволствие за мен да имам възможност да работя заедно с глухите по този проект. Главната актриса и консултантите на снимките са глухи, което създаде един много приятен и пъстър снимачен терен. Освен това глухите имат много добро чувство за хумор и всяка ситуация се превръща в комедиен скеч.

В края на филма Габи – един от главните персонажи – задава много важен въпрос към нас чуващите хора. „Ако утре се сблъскате с някой глух човек, какво ще направите?“ Какъв е вашият отговор?
След всичко, което съм преживявал през процеса на създаване на този филм, мога да кажа, че виждам възможност за нов приятел сред всеки глух, с когото се запозная. Те са много искрени и емпатични хора.
А какво бихте ни посъветвал в тази връзка?
Ако се сблъскате с глух човек, не се стряскайте. Има няколко варианта как да реагирате. Извадете си телефона, опитайте се да си пишете или дори се опитайте с някакви жестомимики и ясна артикулация да предадете информация. Бъдете креативни, наистина ще бъде оценено. Това, което със сигурност не трябва да правите е просто да избягате от ситуацията или да прибегнете веднага до най-близкия чуващ за помощ. Това ще изглежда неуважително в очите на глухия човек.

Успяхте ли да научите малко от жестовия език по време на заснемането на филма?
На този етап мога с гордост да кажа, че имам ниво B1 на български жестов език. Започнах да ходя на курсове по жестов език приблизително 2 години преди снимането на филма. Всъщност първото нещо, което започнах да правя, дори преди да напиша сценария, беше да започна да уча жестов език. Както Силвия, една от глухите консултантки на филма ми каза: Георги, ако ти не умееше поне малко жестов език, никой от глухите нямаше да дойде за тези интервюта.
Аз рано осъзнах, че ако искам да стъпя в света на глухите с очакването те да ми разкажат техните истории и мисли, ще трябва да подходя с много уважение. И това означаваше да науча жестов език.

Какво бихте искал да постигнете като ефект върху общественото съзнание с филма „Мост от ръце“?
Смятам, че в България сериозно липсва приемственост, толерантност и емпатия към различните. Чисто и просто казано, трябва да си помагаме повече. По отношение на глухите се надявам, че повече чуващи ще се замислят как в това, с което те се занимават, могат да създадат повече достъп за глухите хората. Субтитри върху аудиовизуални материали. Жестови преводачи на големи събития и по телевизионни емисии. Достъп за глухите от страна на държавните институции. Това са неща от огромно значение за глухите хора.